След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:

- Стой питке житена, ще те ям!

- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.

- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.

С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.

- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.

- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!

- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.

Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.

- О-о, здравей питке житена!

- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.

Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.

- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.

Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:

- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?

Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.

По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:

- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...