Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад сто...

Един старец се срещнал с приятеля си и вдъхновено му казал: - Ставам тази сутрин, и гледам - той станал! - Е как го направи? - Не знам! Минал още един ден - положението е същото. На третия...

- Мамо, мамо, може ли да изляза? - С тези мръсни уши?! - Не, мамо, с приятели!

Между приятелки: - Бих се омъжила само по любов. - Аз също, ако не изскочи нещо по-добро.

Две приятелки си говорят: - Какво става? Той предложи ли ти? - Не, още не ми е предложил да се омъжа за него, но вече сме като женени... - Какво ще рече това? - Пърди си пред мен спокойно!