Тя: - Хайде да се запознаем! Той: - Не, благодаря, не сте мой тип. - Външността понякога лъже! - Да, но не в такава степен!

- Госпожице, ще благоволите ли да дойдете у нас за чаша чай и да се възхищаваме на тавана на спалнята ми?

- Обичам те! - Докажи! - Как? - Изкрещи, че ме обичаш, така, че целият свят да чуе. Той се приближи и прошепна в ухото й: - Обичам те… - Защо така тихо… и на ухото ми? - Защото за мен, ти си це...

- Обичам те! - И аз, да те е*а…

И колкото по-бързо летяха годините, толкова по-често тя казваше "да" на мъжете…