Не мога да се радвам на малките неща - мъжът, с който спя, ме разглези.

В чата: - "Здравей, кукло. Знам, че не ми обръщаш внимание, но аз ти обръщам..."

За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

- Харесваш ли ме? - Много! За да ти се нагледам, спирам да мигам.

След въпроса "Да бъдеш или да не бъдеш?" - следва друг… "Даа му кажа ли, да не му ли кажа?"