Ходят из гората двама селяни. - Пешо, виж каква голяма и хубава гъба! - Къде? - Ей-там, над полигона при Змейово!

- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява. - Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър. - Извинявай, Пешо. Чичо ти е.

В нощната тишина. - Пешо, колко е часа? - Три. (минава известно време) - Пешо, колко е часа? - Пет. ——————– - Пешо, колко е часа? - Шест. ——————– - Пешо, колко…...

- Миче, отивам да поиграя карти у Пешо. - Добре, ама гледай да не се върнеш пиян! - Добре, ще се видим в други ден…

Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…