- Какво търсиш?
- Корен квадратен. От вчерашната домашна. Ама само кръгли ги вадя!
- Добре си ти. А на Пешо са му дали за домашна работа един член да го направи на многочлени. И преди малко го гледам – точи един нож и тихо плаче...
Ходят из гората двама селяни. - Пешо, виж каква голяма и хубава гъба! - Къде? - Ей-там, над полигона при Змейово!
- Иване, да знаеш, че от наркотиците се ослепява. - Тате, не е Иван. Аз съм другия ти син, Петър. - Извинявай, Пешо. Чичо ти е.
В нощната тишина. - Пешо, колко е часа? - Три. (минава известно време) - Пешо, колко е часа? - Пет. ——————– - Пешо, колко е часа? - Шест. ——————– - Пешо, колко…...
- Миче, отивам да поиграя карти у Пешо. - Добре, ама гледай да не се върнеш пиян! - Добре, ще се видим в други ден…
Пешо спазваше един железен принцип - всяка сутрин да се събужда в различно легло и никога да не повтаря… Беше нощен пазач на мебелен магазин…