В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното:

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов."

Учителката прочела съчинението и се възмутила:

- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.

Пише Иванчо втори вариант.

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."

Учителката пак недоволна казва:

- Няма нищо за труда.

Иванчо сяда и пише нов вариант.

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал."

Учителката го прочела и:

- Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна.

Пише пак Иванчо:

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал."

Учителката чела, гледала, мислила па рекла:

- Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?

Пише Иванчо пак нов вариант.

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:

- Е_ал съм му майката, и утре е ден!"