- Здравей. Как беше на санаториума. - Все едно бях на работа. Седя, нищо не правя и чакам да стане време за обяд.

Затъмненията по обяд са хубаво нещо. Лошото е, че по навик, когато се стъмни, си сипвам.

- Скъпа, какво има за обяд? - Нищо. - Е, хубава работа! И вчера пак - нищо! - Еми наготвих за два дена!

- Жул, къде беше вчера преди обяд? - Лових шарани. - И колко хвана? - Нито един. - Тогава откъде знаеш, че си ловил шарани?

По действителен случай: Шефът ми вика: - Емо, раздвижи се малко, знам че вече си мислиш за отпуската! - Ей сега ще се раздвижа да отида на обяд…