- Здравей. Как беше на санаториума. - Все едно бях на работа. Седя, нищо не правя и чакам да стане време за обяд.

- Какво ще вечеряме на обяд? - Пиле с месо...

Затъмненията по обяд са хубаво нещо. Лошото е, че по навик, когато се стъмни, си сипвам.

- Скъпа, какво има за обяд? - Нищо. - Е, хубава работа! И вчера пак - нищо! - Еми наготвих за два дена!

Работните съботи са носталгия по ленинските съботници. И минават по същия начин - колкото да се отбие номера и по обяд всички са се прибрали вече...