- Здравей. Как беше на санаториума. - Все едно бях на работа. Седя, нищо не правя и чакам да стане време за обяд.

Работните съботи са носталгия по ленинските съботници. И минават по същия начин - колкото да се отбие номера и по обяд всички са се прибрали вече...

Професионално заболяване: До обяд ми се яде, следобед ми се спи, а през цялото време имам чувството, че малко плащат!

Звъни се на вратата на един старец: - Кой е там? - Пионери! Да ви донесем вода, дърва да ви нарежем...! - Кой? - Пионерииии...! В магазин да отидем, пода да измием...! - Кой, кой? -...

- Скъпа, какво има за обяд? - Нищо. - Е, хубава работа! И вчера пак - нищо! - Еми наготвих за два дена!