За сетен път се убедих, че милото ми има актьорски способности, след като снощи се вързах на предложението и: -Да седнем да си поговорим! Монологът и продължи час и половина...

Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.

На 1 април гаджето ме заряза - 3 дена не вдига телефона. Днес се обажда и ми разправя - пошегувах се. А аз си намерих ново... По дяволите - неловко.

И колкото по-бързо летяха годините, толкова по-често тя казваше "да" на мъжете…

- Скъпи, искам те! - Любов моя, няма кога, тръгвам на работа. - Няма нищо страшно, ще закъснееш две минути. - Кучка.