Возя се в маршрутката. Седя на седалката, зяпам през джама и скучая. Пред мен седи лъскаво мадамченце (видях я като мина покрай мен - лъскава, лъскава ама надута). По едно време на въпросното мадамчен...

- Дай да полежим така мълчейки, в тишината... - Ама, кой си ти? - Шшт, не разваляй момента...

Не само в жената, но и у мъжа трябва да има загадка. А не веднага да питате – "Женен ли си, не си ли?!"

- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.

Той: - Ще се омъжиш ли за мен? Тя: - Да! Защо не казваш нищо?! Той: - Ами май вече ги наговорих едни…