Тъща към зет си: – Зетко, като умра искам да ме кремирате и праха да разпръснете в градината! – В никакъв случай! Малко ветрец и пак ще си вътре!

Тъща се скарала със зет си. Грабнала си чантата и рекла: - Ще ви напусна и ще избягам в някоя дива джунгла! По-добре да живея заедно с канибалите, отколкото да рискувам денонощно живота си под един...

Тъща към зет: - Какво беше това черното на дъното на тигана ви? Едвам успях да го изтъркам. - Ами, тефлоновото покритие.

- Ти си станал много любезен- хвали тъщата зет си.- Даже си запомнил, че бях казала, че давам половината си живот за бутилка хубаво шампанско. - Да, наистина! Затова съм донесъл цели две бутилки!

Тъща към зет си: - Всяка вечер разказваш на внука ми приказки. Това е хубаво, на защо всичките завършват по един и същи начин: "Те се оженили и заживяли щастливо, защото младоженката била сираче"?