- Кети много ме обича. Тя даже си е татуирала моето име. - А къде? - На лявата подмишница. - Странен избор. - Ами... Просто никъде не е останало място.
Млада двойка е на излет. Момчето е видимо отегчено. - Какво ти става? Имам чувството, че ти е досадно, а тук е толкова хубаво! - Лесно ти е на теб. Ти си тук с мен. Обаче аз съм с теб.
- Можеш ли да си представиш какво нахалство? Цели пет месеца й пращам всеки ден любовни писма... - И какво стана после? - И тя да вземе после да се омъжи за пощальона.
- Скъпи, имаш ли някакви идеи за деня на влюбените? - Имам за през нощта...
- Скъпа, каня те на вечеря на свещи, която неусетни ще премине в закуска! - Цялата нощ ли ще ядем?
- С какви спортове обикновено се занимавате? - Кама Сутра, бягане с препятствия и криеница. - А дуели? - Дуели - ако ме догонят или намерят, - отговори Дон Жуан.
- В колко часа? - попита той. - В шест часа! В шест - каза тя твърдо, - и имай предвид, че никой няма да те чака! И наистина, когато той отиде, никой не го чакаше.
Един се хвали: - Вчера с такова момиче се запознах...! - И... поне телефона взе ли й? - Аха, виж какъв е новичък!
Той: - Не мога да живея без теб! Тя отговаря: - И аз - не мога без такива думи да живея.
Да, скъпа! Не, извинявай, днес няма да мога! Не-е-е, да дойда ще мога, но... няма да мога.
Момиче пита момче: - Колко сме близки с теб вече? - Засега нито веднъж.
Писмо до женско списание: "Нашата дружба неусетно прерасна в моята бременност..."
- Благодаря за танца, госпожице. - Какъв танц? Аз просто към изхода се изнасях.
- Аз обичам естествените момичета. - Какво ще рече това? - Ами отиваш и питаш: "Госпожице, искате ли да прекарате с мен нощта?" A тя: "Естествено!"
- За какво мислиш? - За същото, за каквото и ти. - А аз за какво мисля? - Ето за това мисля и аз.