- Днес изпратих тъщата на юг. - Къде? - В Багдад!

На сватбата тя ми се закле, че само смъртта може да ни раздели, но се оказа, че и тъщата може туй онуй.

- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам…

Двойна мъка: жената напусна, а тъщата остана.

Тъщата раздразнено: - Да се яви вкъщи в четири часа сутринта! Просто нямам думи! - И слава богу - въздъхва облекчено зетят.