Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата…

- Защо тъщата ти е така усмихната в ковчега? - Абе нали съм с оптически мерник, до последния момент си мислеше, че я снимам…

- Надявам се че няма задгробен живот! - ?? - Представи си, умирам и там ме чака тъщата...

- Вчера имах щастието да срещна тъща ти. - И това наричаш щастие? - Щастието е, че не е моя.

От интервю със собственик на голям публичен дом: - А в началото бяхме само: аз, жената, тъщата...